понеделник, 9 юни 2014 г.

Една година живот зад граница!Равносметка!

Здравейте сладурки,

Сигурно ме забравихте вече...но какво да се прави някой път човек е затрупан с какво ли не..
Днес реших да Ви направя съпричастни към една лична равносметка.
Точно преди една година стъпих за първи път на чужда земя,холандска.Вече една година живея извън България и затова време успях да преосмисля доста неща.



Истината е ,че аз не съм дошла тук заради пари или заради липса на пари.Дойдох в Холандия,защото последвах сърцето си,последвах любимият човек.
Толкова бързо се случиха събитията межу него и мен,че някак си знаех,че ще замина и че ще живеем тук.Всъщност говорейки за него,Ви говоря за първата си любов,но по стечения на обстоятелствата чак сега отново се срещнахме търсещи и чакащи любов.Познаваме се добре,знаем си и плюсовете и минусите.Може би,ако бях срещнала някой и след 3 месеца ми каже заминавам за Холандия идваш ли с мен,може би нямаше да съм така смела и да тръгна.Но с него нещата са различни.Да,обмислих всичко добре!По същото време завършвах и магистратурата си.Трябваше да разговарям с преподаватели,да местя изпити.За мое щастие моите преподаватели ме познаваха добре и направиха всичко възможно да се явя по рано на държавен изпит-всъщност на 7 юни 2013.Вярваха в мен и знаеха,че съм отличен студент!
Но,не това е темата на тази публикация!След като взех решение,че ще заминавам най-трудно ми беше да разговарям с моите родители.Не,защото щяха да ми кажат какво,как,защо...те са до мен и моите решения винаги,а по-скоро че ще бъдем далеч едни от други!Беше трудно..много трудно..Но това е следствие от моето решение и знаех,че нямам друг вариант!
И хоп на 9 юни 2013г бях на летище София,терминал 1,полет до Айндховен!Треперях цялата!
Разтроих се,разплаках се!Честно да Ви кажа,сега като говоря за това ми се насълзяват очите,защото няма нищо по ужастно от раздялата с близките ти!Събрах смелост и тръгнах напред!Не се обърнах..ако се бях обърнала може би нямаше да мога да продължа!..Чакайки да дойде времето за полета,започнах да треперям от страх...смейте се,но мен ме е страх да летя със самолет..Започнах да мисля затова и така освободих съзнанието си за раздялата с близките ми..Качих се,закопчах колана и от страх и от стискане на седалката имах синини по ръцете..Полета мина добре,но приземяването........вятъра беше толкова силен,че самолета кръжеше сигурно 15 минути около летището и не можеше да кацне.Ту нагоре,ту надолу....казах си...е естествено,че на мен трябва да се случи това.Но,кацнахме!И аз с куфара,с един събран живот тръгнах към неизвестното,различното към неочакваното!Видях го!Беше там и ме чакаше с широко отворени очи!Този момент никога няма да го забравя!Беше толкова силно,толкова истинско,че заприлича на филмова сцена!
 В началото мислих всичко за недосегаемо,за нещо чуждо,за нещо,с което никога няма да свикна.Гледах по пътя с широко отворени очи!Виждах един по-различен свят!Една по-различна култура.Макар,че съм обиколила доста държави и съм видяла доста места,сега се чувствах наистина като Бай Ганьо!Благодарение на адаптивността ми успях бързо да свикна със всичко тук-от различните хора,до движението,до уважението към пешеходеца,до поздравите на случайните хора по улицата...ама кой не би свикнал с хубавото!..Да,харесва ми всичко тук!Всичко е подредено,хората са устроени добре.Говорила съм Ви вече за Хага и Холандия!Харесва ми,но не се чувствам на мястото си!И не съм там,където трябва да бъда!
Имаше моменти в началото признавам си,като чуех някаква песен по носталгична започвах да плача..първите пъти по скайп...рев..рев...но това беше моят избор!Но,някак си липсата на близките ми,приятелите ми..на всичко българско,дори и лошо...е нещо без което не мога да свикна..Не мога да се отпусна и да заживея с мисълта,че ще живея тук!Всичко ме дърпа обратно в България!Липсва ми всичко там!Дори излизанията,разходките и какво ли още не,някак си не е същото.Не искаме да се чувстваме вече като дърво без корен!И затова взехме решение да се върнем в България!Да,връщаме се обратно!
На 1 август заминаваме!Някой ще си каже луда ли си..тук няма бъдеще,няма преспектива..но аз се връщам,ние се връщаме!Не можем да живеем вече живота на емигранти!Колкото и устроено и спокойно да е тук за живеене,толкова повече душата ни се къса..Видяхме,пробвахме,натрупахме опит!Пораснахме!Свикнахме един с друг,живейки заедно!Чувстваме се още по-силно свързани!Въпреки,че се прибираме,знаем че и тук ще ни липсва!Но,човек трябва да бъде там където се чувства на мястото си,където е истински щастлив!Ох,исках да напиша още сто неща,но..всичко се върна в съзнанието и някак си,мисля да спра да тук...Дано да не съм Ви досадила или отегчила,но някак си ми олекна!
Благодаря на всички,които са изчели до край публикацията!Благодаря на всички,които ще ми оставят и коментар!Благодаря Ви и хубав ден :)
Поздрави Таня :)

18 коментара:

  1. Аз няма да ти кажа,че си луда,защото знам,че и в България има живот. Най вече,когато си с образование и мозък в главата и знаеш какво искаш. Аз минах много отдавна всичко,което си написала само,че при мен е доста по различно и почти невъзможно да се върна в България за да живея там. Мхм може би някой ден,но го виждам достааа далечен. Първите пъти със самолет крещях и исках да слизам,мен също много ме е страх,но сякаш ми мина вече :) Успех ти желая във всичко <3

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за милите думи!Дано скоро и ти да кажеш-прибирам се!

      Изтриване
    2. Таничка аз не мога да кажа прибирам се,именно затова ти казах,че дори и да ми се иска при нас е доста сложно и да не казвам,че много малко вероятно. Ние сме вече не съм само аз <3

      Изтриване
    3. Така е!Живота е необяснимо нещо...Ето аз си мислих,че ще съм тук години години наред,...но ето,че скоро си тръгваме :) Цунки за сладката Клериа :)

      Изтриване
  2. Анонимен9 юни 2014 г., 14:37

    V momenta I az se cuvstvam kato teb ... v kraq na avgust letq za bg ..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Значи не сме единствените с това чувство в душата!

      Изтриване
  3. Ох, не знам ти как си я написала тази публикация , но аз определено се разчуствах.. Браво на вас :)) Желая ви много щастие и късмет. Дано да сте щастливи и тук , защото определено няма да е лесно :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Определено ми беше трудно,защото всички спомени се върнаха!Дано!Благодаря ти за подкрепата :)

      Изтриване
  4. Обожавам да чета такива публикации и такива изповеди, защото са едно от нещата, които могат да ме трогнат. Наистина се надявам, че връщането тук ще ви направи щастливи. Аз съм точно обратното - аз съм си тук, в България, но постоянно пътувам по света и знам какво е да те е страх да летиш, да искаш да се върнеш в България и т.н.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много,много БЛАГОДАРЯ!Аз също бих пътувала,но ще се връщам винаги там..на родна земя:)

      Изтриване
  5. Желая ви много щастие и късмет :) не се притеснявай, всичко ще е наред :)

    ОтговорИзтриване
  6. Браво! Приказката е с щастлив край! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Сега прочетох чак поста ти, въпреки че съм сигурна, че вчера го лайкнах :) Знаеш ли, хората се чувстват наистина различно :) Аз напримшр цял живот съм търсила мястото си, и успях да го намеря ... в страна, за която се клех, че няма да живея. Изобщо съм клела, че никога няма да живея извън България, но само до момента, в който не излязох от страната за първи път. Тогава пред мен се разкри един нов свят... една нова перспектива, в която усещах, че се крие моето щастие. Тогавашният ми приятел, който доста време беше прекарал в чужбина, отказваше да заминем заедно. Много исках да отида в Англия, в Брайтън. Мечтаех за този живот. Ти знаеш, че и мен любовта ме докара в чужбина и то, пак подчертавам Германия. Страна, в която наистина си казвах, че не искам да живея хаххаа Зарязах високоплатената си рработа, зарязах приятелите си (за които само и единствено страдам искренно. Просто моите близли са те, а не биологичното ми семейство, което ми е някск чуждо (освен брат ми), но това е друга тема), дойдох тук не само по любов, а наистина с усещането, че тук е моето място и вече знам, че е така :) Това не ми пречи да обичам родината си и да плача всели път щом кацна на рпдна територия (но това е ссигурно и заради моя страх от самолети хахаха) Пожелавам ти всичко най-прекрасно и да постигнеш мечтите си в България. Страната ни има нужда от млади и кадърни хора, коитп искат да живеят там. Аз не искам. Но аз не съм и кадърна :-) Извинявай за грелшките, но пиша от тела :))) Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох,мила Мери успя да ме разчувстваш!Така е всеки човек се чувства по-различен начин на определено място :) Важното е,че си открила ти твоето място и човека до теб!Дано да имаме късмета и шанса да сбъднем желанията си на родна земя :) Благодаря за страхотния коментар!

      Изтриване
  8. Успех мила, аз вярвам, че младите трябва да се върнат в България и заедно да работим, за да се промени положението. Младите, кадърните, можещите ... от нас самите зависи. Звучи много идеалистично, но в това вярвам. И аз съм мислила да емигрирам, но с идеята да натрупам някакви средства, за да се върна и да си устроя тук живота.
    Дано ни очакват по-светли времена.... теб, мен и нацията ни като цяло!
    Успех :*

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чак сега виждам този коментар!И може би има нещо съдбовно в това,защото сега мога да се похваля с хубава работа,допълнителен бизнес,който развивам и с толкова хубави моменти тук!Моят приятел и той работи по специалността си!Ето,че нещата се нареждат!Ето,че има надежда за младите хора!Благодаря ти са коментара :*

      Изтриване