Една година живот зад граница!Равносметка!

Здравейте сладурки,

Сигурно ме забравихте вече...но какво да се прави някой път човек е затрупан с какво ли не..
Днес реших да Ви направя съпричастни към една лична равносметка.
Точно преди една година стъпих за първи път на чужда земя,холандска.Вече една година живея извън България и затова време успях да преосмисля доста неща.

Истината е ,че аз не съм дошла тук заради пари или заради липса на пари.Дойдох в Холандия,защото последвах сърцето си,последвах любимият човек.
Толкова бързо се случиха събитията межу него и мен,че някак си знаех,че ще замина и че ще живеем тук.Всъщност говорейки за него,Ви говоря за първата си любов,но по стечения на обстоятелствата чак сега отново се срещнахме търсещи и чакащи любов.Познаваме се добре,знаем си и плюсовете и минусите.Може би,ако бях срещнала някой и след 3 месеца ми каже заминавам за Холандия идваш ли с мен,може би нямаше да съм така смела и да тръгна.Но с него нещата са различни.Да,обмислих всичко добре!По същото време завършвах и магистратурата си.Трябваше да разговарям с преподаватели,да местя изпити.За мое щастие моите преподаватели ме познаваха добре и направиха всичко възможно да се явя по рано на държавен изпит-всъщност на 7 юни 2013.Вярваха в мен и знаеха,че съм отличен студент!
Но,не това е темата на тази публикация!След като взех решение,че ще заминавам най-трудно ми беше да разговарям с моите родители.Не,защото щяха да ми кажат какво,как,защо...те са до мен и моите решения винаги,а по-скоро че ще бъдем далеч едни от други!Беше трудно..много трудно..Но това е следствие от моето решение и знаех,че нямам друг вариант!
И хоп на 9 юни 2013г бях на летище София,терминал 1,полет до Айндховен!Треперях цялата!
Разтроих се,разплаках се!Честно да Ви кажа,сега като говоря за това ми се насълзяват очите,защото няма нищо по ужастно от раздялата с близките ти!Събрах смелост и тръгнах напред!Не се обърнах..ако се бях обърнала може би нямаше да мога да продължа!..Чакайки да дойде времето за полета,започнах да треперям от страх...смейте се,но мен ме е страх да летя със самолет..Започнах да мисля затова и така освободих съзнанието си за раздялата с близките ми..Качих се,закопчах колана и от страх и от стискане на седалката имах синини по ръцете..Полета мина добре,но приземяването........вятъра беше толкова силен,че самолета кръжеше сигурно 15 минути около летището и не можеше да кацне.Ту нагоре,ту надолу....казах си...е естествено,че на мен трябва да се случи това.Но,кацнахме!И аз с куфара,с един събран живот тръгнах към неизвестното,различното към неочакваното!Видях го!Беше там и ме чакаше с широко отворени очи!Този момент никога няма да го забравя!Беше толкова силно,толкова истинско,че заприлича на филмова сцена!
 В началото мислих всичко за недосегаемо,за нещо чуждо,за нещо,с което никога няма да свикна.Гледах по пътя с широко отворени очи!Виждах един по-различен свят!Една по-различна култура.Макар,че съм обиколила доста държави и съм видяла доста места,сега се чувствах наистина като Бай Ганьо!Благодарение на адаптивността ми успях бързо да свикна със всичко тук-от различните хора,до движението,до уважението към пешеходеца,до поздравите на случайните хора по улицата...ама кой не би свикнал с хубавото!..Да,харесва ми всичко тук!Всичко е подредено,хората са устроени добре.Говорила съм Ви вече за Хага и Холандия!Харесва ми,но не се чувствам на мястото си!И не съм там,където трябва да бъда!
Имаше моменти в началото признавам си,като чуех някаква песен по носталгична започвах да плача..първите пъти по скайп...рев..рев...но това беше моят избор!Но,някак си липсата на близките ми,приятелите ми..на всичко българско,дори и лошо...е нещо без което не мога да свикна..Не мога да се отпусна и да заживея с мисълта,че ще живея тук!Всичко ме дърпа обратно в България!Липсва ми всичко там!Дори излизанията,разходките и какво ли още не,някак си не е същото.Не искаме да се чувстваме вече като дърво без корен!И затова взехме решение да се върнем в България!Да,връщаме се обратно!
На 1 август заминаваме!Някой ще си каже луда ли си..тук няма бъдеще,няма преспектива..но аз се връщам,ние се връщаме!Не можем да живеем вече живота на емигранти!Колкото и устроено и спокойно да е тук за живеене,толкова повече душата ни се къса..Видяхме,пробвахме,натрупахме опит!Пораснахме!Свикнахме един с друг,живейки заедно!Чувстваме се още по-силно свързани!Въпреки,че се прибираме,знаем че и тук ще ни липсва!Но,човек трябва да бъде там където се чувства на мястото си,където е истински щастлив!Ох,исках да напиша още сто неща,но..всичко се върна в съзнанието и някак си,мисля да спра да тук...Дано да не съм Ви досадила или отегчила,но някак си ми олекна!
Благодаря на всички,които са изчели до край публикацията!Благодаря на всички,които ще ми оставят и коментар!Благодаря Ви и хубав ден :)
Поздрави Таня :)