Операции,загуба,сватба и още нещо..

Здравейте момичета,

 

От толкова много време не съм писала публикация..

Чувствам се пълен новобранец и човек, който не знае всъщност какво прави.

Въпреки,че изчезнах от блог пространството продължих да получавам лайкове и въпроси от Вас!Благодаря на всички нови абонати тук и във всички социални мрежи.

Това ще е публикация на емоциите..на промените,на загубата,на отрицанието,на щастието...

Не искам да придизвиквам у Вас негативни емоции в този неделен ветровит ден,но много исках да направя тази публикация,да споделя с Вас  за нещата, които преобърнаха живота ми,които ме отделиха от блога,от хората и от самата мен.

Това не е равносметка за отминалата година,но ми се иска да свърши...да премине...да забравя и да дойде глътка свеж въздух...

Тази година се оказа най-трудната година в живота ми. Още от самото и начало започнаха проблемите за мен и за семейството ми.

Първият удар беше едно профилактично посещение на гинеколог..Оказа се,че имам полип на матката и е необходима интервенция..Странно за младо момиче като мен,но факт..Наложи се да ме оперират в кратък срок..Операцията беше на 8 март..

Да,правилно сте прочели 8-ми март..Всичко мина сравнително бързо и УЖ беше наред...През периода ми на възстановяване се случи първото нещастно събитие в семейството ми само 20 дни след операцията..

При пожар на вилата на моя дядо един от братята му почина в пожара,а другият за късмет оцеля...Дори и във вестниците ни пишеше...Бамммм!Втори шамар!

Но това не е всичко...Месец след този трагичен инцидент баба ми получи сърдечна криза и се наложи поставянето на стендове...Всичко беше на кантар,но като по чудо оцеля и се изправи на крака..И след този случай си казах..е има светлина в тунела..Успоредно с всички тези трудности аз подготвях свабата си.Това ми доставяше удоволствие и някак забравях за всички негативни емоции..

Дойде май месец,мина Великден!Дойде време за балове!Моята първа братовчедка разби поредицата от лоши събития..Всички изведнъж си отдъхнахме..Баба се чувстваше по-добре,аз бях УЖ добре,подготвяхме сватбата и някак се изнизваха дните...

Всичко вървеше добре..до 29 юни.....по спешност приеха отново баба...няма да забравя никога този ден..сякаш знаех,че ще се случи най-лошото...някак тялото ми усещаше бунта на ума.Беше ужасно!Беше трагично!Беше тъжно!В същият ден аз трябваше да отида да си взема булчинската рокля...а нямах сили...а трябваше!Трябваше да отида да я взема,да я премеря и като всички да се разплача от радост,но моите сълзи не бяха от радост..бяха от болка...

Лекарите казаха да звъним на всеки час за новини..Аз звъннах един от пътите и никога няма да забравя как доктора ми каза:Да се молим!Два пъти вече спираше сърцето!...Не бях на себе си!

Въпреки,че успешно направиха една спешна хемодиализа на следващия ден Баба си отиде...просто си отиде...30 юни завинаги ще остане най-черния ден в живота ми...Ех..

А сега накъде?Сватбата ни беше на 9 юли...какво да правим?Да я отлагаме ли?Как да я отложим като имахме толкова гости от чужбина..включително и родителите на мъжа ми..

Беше страхотна трагедия!Не бях на себе си!Булчинската ми рокля висеше на закачалка в детската,а аз стоях и я гледах...гледах..плачех..и пак същото...два дни в тъга и размисли..Но в крайна сметка знаех какво трябваше да направя...знаех и усещах какво щеше да иска баба!И го направих...Имаше сватбаУсещаш,че тя е там и е до мен!..Тя беше с мен!Затова и успяхме да се забавляваме ,да се смеем,да поплачем..Ще си кажете-поверия,как така,каква сватба е това,защо не отменихте...и т,.н

Веднага давам отговор на всички въпроси, които ще възникват у Вас!Моята баба беше жена планина-силна,всеотдайна,добра,грижовна..тя беше като моя майка..обожавах я.Мислих,че ще живее с орлите....Никога през ума не ми мина,че ако не отменим сватбата това ще е лоша поличба..Нима баба ми може да е лоша поличба или орис за мен..Та тя заедно с майка са ме отгледали от ''едно парче мръвка'...Не вярвах,че човек,който толкова много ме е обичал може чрез смъртта си да бъде лоша поличба..Та аз съм първата й внучка...та тя се радваше повече от всички...Та аз съм кръстена на нея...Как да вярвам в поверия!...Всички знят,че душите на починалите хора обитават още 40 дни местата,на които са били..Точно поради тази причина,вярвайки в това..реших,че тя ще бъде там...И тя беше!

А сватбата беше невероятна...!И беше прекрасна!Беше вълнуваща!Бях щастлива дори и в тъгата си...а това изисква страхотна сила..Повярвайте ми..

Преминавайки през трудностите и колкото и да Ви е странно най-хубавото събитие в живота ми..отминаха 2 месеца...Ходихме до Холандия,Германия,на море,на екскурзия и живота ''уж'' привидно продължи напред..до следващата дата....до следващия профилактичен преглед при гинеколог...

Бам!!!Пореден шамар за тази година...Оказа,се че полипът си е там..и по документи нищо от това,което е трябвало да ми направят като манипулация е направено..

Следващата операция беше на 8 септември...Да!Точно така! 6 месеца след първата и отново на 8-ми!Съдба,карма,орис или просто случайност!Не знам и аз!Но искам да разбера!

И тя премина..както всичко останало през тази година..Вече трети месец съм на медикаментозно лечение и се надявам съвсем скоро...по точно в края на този месец,да чуя добрите новини,че всичко е наред и за първи път от 11 месеца насам ще мога да поема глътка свеж въздух..

По време на всички тези събития отворих сватбена агенция,Ателието започна да работи с пълна сила...имах много работа...и слава Богу..това беше единственото ми развлечение и утеха на фона на събитията сполетели моето семейство..

И предполагам,че след всичко което прочетохте мисля,че имате отговор на всички въпроси..

В живота мили момичета, се случват низ от събития, които ни карат да искаме да избягаме..да се покрием,да забравим..аз избягах за кратко..но се връщам..

Не мога да обещая на никой,че ще бъда много активна,че пак ще качвам клипове,че всички ревюта и публикации ще са топ на най-нови продукти..но мога да Ви обещая,че винаги ще бъда все така искрена,истинска и полезна за всички Вас!

И да,през това време съм чела всички момичета блогърки, които следя...гледала съм клипове..гримирала съм се..купувала съм си нови неща..изхабила съм 4 торби с продукти..но просто бягах...а сега съм тук...

И силно и искрено се надявам отново да върна вашия интерес към блога...макар и толкова прашасал..Разчитам на вашата подкрепа,добра дума и усмивка!

Благодаря ,че бяхте с мен днес,сега!Вярвам го!

 

Прекрасна неделя на всички!

Поздрави,Таня

(вече Апостолова) хи хи хи